Жизнена дейност

ЕВЛОГИЙ ГЕОРГИЕВ

1819г.-1897г.

Евлогий Георгиев е роден на 3 октомври 1819 година в град Карлово. Син е на Георги Недев и Евдокия Пулиева.Родът на майка му е по-известен и заможен. В семейството се раждат 5деца, но първите 3 умират и остават Евлогий и брат му Христо. Евлогий учи в местното карловско училище, с учител всеизвестния просветител и будител Райно Попович, а негови съученици са Георги Раковски и Гаврил Кръстевич. 1835/1836 година учи в Пловдив, по препоръка на своя учител Попович, а през1836 година го замества в карловското училище.
През 1827година баща му умира, а през 1837 година чумна епидемия отнема и майка му. Останал кръгъл сирак на 18 години трябва да се грижи и за брат си Христо, който е на 13 години. На 19 февруари 1837 година заминава за Румъния, вград Галац. Включва се в търговската фирма на вуйчо си с малкия наследствен капитал. Способен, умен, предприемчив,бързо навлиза в стопанската дейност, но е принуден да приеме чуждо гражданство, за безпрепятствено реализиране на търговските си дела. Воден от идеята за величието на Русия и надеждите, който храни българския народ, става руски гражданин.
От 1839 година е в Букурещ, като продължава дейността си от Галац и продава карловски гайтани, аби, кожи, ориз, памук, прежди, розово масло, севлиевска и търновска коприна и др.. До 1841 година изгражда търговската си кантора в Букурещ и приема брат си Христо при себе си.
В навечерието на Кримската война се създава  „Средоточното попечителство”, в което участват и двамата братя, за набиране на българи доброволци, за участие на страната на Русия. Възползват се от военната ситуация, работят усърдно и увеличават многократно парите си. 1862 година се включват в „Добродетелната дружина”, като поддържат идеята за мирно решаване на българския въпрос, с помощ отново от Русия.
Това е времето, когато прави с брат си големи дарения за строеж на училища, болници, църкви, подкрепя студенти и издатели в чужбина. През 1864 година заедно с Пулиеви даряват 500 жълтици за строеж на училище в Карлово, а по-късно Евлогий го подкрепя с 80 австрийски жълтици. През 1870 година дарява на женското дружество в Карлово 100 лири. Научили за делата му в българските земи, започват да прииждат писма от Стара Загора, Русе, Провадия и други градове за списания, учебници, абонамент за вестници....  Дава пари за училищата в Галац , Букурещ и Александрия.
На 6 март 1872 година внезапно умира брат му Христо, но Евлогий Георгиев не спира своята благотворителна дейност. Подпомага много младежи, за да се изучат в чужбина.
Кантората, която изгражда се превръща в частно банково и кредитно учреждение , в което постъпват завещанията на множество родолюбиви българи, като Иван Селемински, Панарет Рашев, Силвестър Панов и др.. В  продължение на 10 години издирва наследството на д-р Петър Берон.
В „Златна книга на дарителите на народната просвета”, издадена в Пловдив през 1907 година Сава Велев твърди, че „най-лесно българската държава получава суми от завещания, вложени в канторота на Евлогий Георгиев”.След Освобождението всички завещания са предадени на България, с няколкократното увеличение, в резултат на натрупаните лихви.
Идеята за Освобождение на братята е да се използват мирни средства, като отричат всяка форма на въоръжена  борба. Въпреки това финансират Втора българска легия, четата на Панайот Хитов, мисията на Драган Цанков и Марко Балабанов  пред европейските дворове след потушаване на Априлското въстание.
След Освобождението Евлогий Георгиев продължава да подпомага Отечеството си, като става най-големият акционер за стоеж на ж. п. линия; отпуска средства за болници, училища, фабрики, църкви ; влага капитали в Българската народна банка.
През 1878 година, като член на Българското човеколюбиво дружество прави дарение на населението в Източна Румелия на стойност 10 000 франка. Дава  150 наполеона, за обнародване в чуждия печат на материали в защита правата на южнобългарското население. 1885 година подпомага дипломатическите мисии в защита на Съединението. Продължава да помага на български младежи да се изучат.  1884 година отпуска 1300 франка на Кирил Ботев, който учи  във Военното училище в Брюксел, а от 1887 до 1889 година издържа Тодор Сахатчиев в Габрово, а след това в Белгия и Лозан, където учи за инженер. Периодично се среща с младежите, за да проследи обучението им.
Отделя внимание на училищата в Карлово. 1882 година при него е натрупана сумата от 800 турски лири, дарени от вуйчо му Христо Пулиев, Елисавета Пулиева, брат му Христо и негова сума. За по-целесъобразно закупува пасище край Карлово, защото според него недвижимите имоти носят приходи, а готовите пари се харчат лесно. От приходите на пасището ще се възползувало Училищното настоятелство, като 5/8 са за мъжкото училище, а 3/8 за женското дружество „Възпитание”, което се грижело за бедни ученички. Сумата не е достатъчна и се налага Евлогий Георгиев да се притичва на помощ през 1888 година с 3 000 лева, 1890г. с 5 000 лева, 1892г. с 1 701 франка.
Най-сериозното дарение за Карлово е текстилната фабрика. Идеята е обмисляна дълго, като се съветва с Иван Евстратиев Гешов, посещава Габрово и         фабриката за предене на прежда. Строежът е поверен на английския архитект Крес, който я построява за една година. Открита е на 10 февруари 1891 година с надпис на фасадата „Въздигната от Евлогия Георгиева 1890 година”.
През 1880 година Евлогий Георгиев е избран за народен представител, но касиран заради руското си гражданство. След като му е дадена думата да се изкаже, той казва: „Господа, аз съм родом българин от Карлово, преди 43 години съм преминал в Румъния.... Аз съм българин и всякога съм бил с български чувства и така и занапред ще бъда. Или да ме приеме Народното събрание за представител, или да не ме приеме, аз си оставам всякога с българско чувство”. Събранието не го приема, но той запазва чувствата си до края на живота си, остава верен и предан на народа си. Две години след като е касиран пише завещанието си.  За насладник и изпълнител определя Иван Естратиев Гешов.
Оставя малка част от парите си на братовчедите си, като ги посочва по имена и им отрежда определени суми.
Дарява: на българската черква в Букурещ 20 000 лева, от лихвите на които да се поддържа училището „ Св. Кирил и Методий” към черквата; на Букурещкия университет 40 000 лева за издръжка на бедни и прилежни студенти; на Галацкото градско общинско управление 30 000 лева за ученици в Галац; на приюта „Елена” в Букурещ  5 000 лева; на болницата в Букурещ 15 000 лева; на българската черква в Галац 20 000 лева; на мъжките и  девически училища в Карлово 100 000 лева, като в подробности дава указания за образованието, назначаването на учители, организацията на учебния процес.... Сумите се внасят в банки и се изплаща рента/лихва/, за да могат средствата да се ползват по-дълго време. Отрежда сумата от 6 милиона лева за висше училище в София.
Желанието му е да бъде погребан в гробищата  „Bello” в Букурещ, до брат му Христо, където ще се издигне паметник. Ако не го построи преживе, това да стори изпълнителя по завещанието.
Евлогий Георгиев умира на 5 юли 1897 година.
Завещанието му се чете от Иван Вазов в Народното събрание. Всички народни представители стават на крака, за да окажат почит на родолюбеца, благотворителя, българина, когото са касирали преди години, но останал верен на идеите и думите си.
Едва през 1924 година започва стоителството на Университета, открит тържествено през декември 1934 година с името на Климент Охридски.
Лесно ли е постигнал милионерството си Евлогий Георгиев? Не, не е, защото  всичко е постигнал с труд и лишения, далеч от родината си, без да е създал свое семейство, въпреки, че е имал много сватовници, не оставил поколение след себе си....

„Воздигни мя и аз ще те возвися” – този надпис е бил изсечен в камъка на възрожденското училище в Котел през 1869 година. С всеки свой лев, с всяка дадена помощ Евлогий Георгиев е воздигал нуждаещите се, за да се возвеси името му в бъдещето.